Анималотерапията, известна още като зоотерапия, представлява диагностика или лечение на различни медицински състояния с помощта на животни. По същество, анималотерапията е общо понятие, включващо всякакъв вид терапия, основана на ефекта на даден животински вид или животински продукт. Някои терапии, като терапията с домашни любимци разчитат само на присъствието на животното, за повлияване на състоянието, други, използват животинска отрова с лечебна цел например змийска или пчелна отрова.

Терапия с домашни животниТерапията с домашни животни се основава на взаимодействието между обучени животни и хора с цел подпомагане на лечението. Целта на терапията е домашният любимец да помогне на пациента да се възстанови или да се справи с определен здравен проблем или психично заболяване. Кучетата и котките са най-често използвани в този вид терапия. Благодарение на съществуващата връзка между хората и животните, домашният любимец може да подпомогне физическите, социалните, емоционалните и когнитивни функции. Освен че котките и кучетата имат успокояващ ефект върху някои хора, контактът с тях и милването им може да помогне за развитието и подобряването на фината моторика. Други ефекти от терапията могат да включват:

• Подобряване на двигателната способност;
• Намаляване на тревожността или самотата;
• Подобряване на вербалната комуникация;
• Развитие на социални умения;

Терапията с домашни любимци може да бъде от полза при:

• пациенти, подложени на химиотерапия;
• пациенти в напреднала възраст;
• страдащи от болест на Алцхаймер или болест на Паркинсон;
• ветерани с посттравматично стресово разстройство;
• жертви на инсулт или пациенти подложени на физиотерапевтични процедури за възвръщане на двигателните способности;
• пациенти с нарушено психично и психиатрично здраве;

За да бъде оптимално ефективна и пълноценна, терапията с домашни животни се прилага обучение в специализирани центрове. Първата стъпка от терапията е правилният подбор на домашното животно. Типът, породата, полът, размера, възрастта на животното и естественото му поведение се подбират в зависимост от конкретното заболяване, темперамент и състояние на кандидат стопанина от специалист – зоопсихолог или психолог етолог. Какви може да са страничните ефекти от терапия с домашни животни?

Терапията може да предизвика нежелани реакции при хора страдащи от алергии към животински пърхот или към животните като цяло. Най-големите рискове от терапията са свързани с безопасността и хигиената. Поради това, преди да бъде включено в терапевтична програма, животното трябва да отговаря на някои критерии:

• Да бъде обстойно прегледано от специализиран ветеринарен лекар, който да потвърди, че не страда от никакви болести и са му извършени всички задължителни имунизации и профилактични обезпаразитявания;
• Да е с благ характер и с изпълнителски дух;
• Да се поддава на обучение и контрол;
• Да бъде специално обучено според конкретните специфики на терапията;
• Да му бъде направена оценка на темперамента и поведението;
• Да отговаря на прегръдки и ласки от непознати;
• Да не се стресира от подлоги, инвалидни колички, медицинска апаратура или бързи и хаотични движения;
• Да притежава маркировка или идентификационна яка, отличаваща ги като „специално”.

За благоприятния изход от терапията е от изключителна важност и подхода към животното. Не бива да се допуска посегателство или злоупотреба. Обикновено, терапията се провежда като кучето или котката се водят при пациента при всеки сеанс, но в някои случаи те могат да станат притежание на пациента. Това крие риск от проблеми със самочувствието, когато очакванията са били нереалистични, а понякога смъртта на такива животни предизвиква огромна скръб и чувство за вина при пациентите. Животните, участващи в терапиите могат да бъдат специално развъдени за тази цел, да бъдат от породисти спасителни групи, дарени от частни лица или приюти.

Какви резултати може да се очакват от терапията?

Посредством подобна терапия може да се постигне намаляване на сърдечно-съдовите реакции към стрес. Това се дължи на процес, наречен „комфорт контакт”, основаващ се на създаване на безусловна връзка между хората и животните, при която чрез докосване на животното настъпва релаксация. Често останалите членове на семейството, наблюдаващи отстрани терапевтичните сесии докладват, че се чувстват по-добре след посещение на животните в дома им.

Терапията с коне (хипотерапия) може да помогне на деца и възрастни с двигателни нарушения. Конят прави над 110 вибрационни движения в различни посоки, които се предават на ездача, поради което терапевтичната езда оказва биомеханичен ефект върху човешкото тяло. По време на движението си конят предизвиква леко затопляне (нормалната телесната температура на коня е с около 1.5 – 2 градуса по-висока от човешката), масажира мускулите на краката и тазовите органи и увеличава притока на кръв в долните крайници. Ездитните коне могат да помогнат за подобряване на баланса, координацията и мускулният тонус. За да запази човек равновесие на седлото, е необходимо да заеме правилна позиция и да извършва добре координирани и синхронизирани движения. Това ангажира голям брой мускулни групи по тялото, които не са активни при ежедневните дейности. Освен това, конната езда стимулира развитието на фините двигателни умения, постоянството, подобрява хармоничното възприемане на живота и света при пациенти с различни психични разстройства.
Хипотерапията е от особено значение в рехабилитацията на деца с церебрална парализа. Терапевтичната езда намалява повишения тонус и увеличава мускулната сила, намалява степента на пареза и генерира двигателна активност. Хипотерапията е ефективна и като спомагателен метод за възстановяване от различни травми, операции, както и заболявания на ставите и гръбначния стълб, особено в последните етапи от възстановителния период, когато е необходима повишена мускулна активност за възстановяване на мускулния тонус. Други показания за хипотерапия включват:
• Нарушена поза;
• Сколиоза (1-2 градуса)
• Неврози
• Остеохондроза;
• Хипертонична болест на сърцето (клас 1-2);
• Спондилоза (1-2 градуса);
• Афазия;
• Умствена изостаналост;
• Бронхиална астма (лека форма);
• Аутизъм;
• Артрит и артропатии във фаза на дългосрочна ремисия;
• Следоперативно възстановяване на двигателната активност;
• Заболявания на вътрешните органи без обостряне (заболяване на белия дроб, чревни заболявания, ендокринни и метаболитни);
• Неврози и нервни разстройства.
Хипотерапията дава много добри резултати при лекуване на хора с увреждания в опорно-двигателната система, както и за някои видове психически заболявания. Конят се явява връзката на човека със света, той го социализира и му показва какво би могъл да постигне стига да иска. За инвалидите още първото сядане върху коня носи моментно самочувствие, тъй като той веднага започва да гледа от високо на света. При този вид терапия обаче, всичко става под контрола на специално обучени хора.

Терапията с делфините намират все по-голямо значение при редица заболявания. Тя е била използвана като терапевтичен подход за увеличаване на говорните и двигателни умения при пациенти, диагностицирани с увреждане в развитието, емоционални или физически смущения. Предполага се, че безусловната любов и подкрепа предоставяни от делфините към хората могат да повлияят на деца и психично болни пациенти като им помагат да се научат да се доверяват. Смята се, че делфините притежават емоции, подобни на човешките и са в състояние да повишат самочувствието, социалните умения и академичните постижения при деца и възрастни. Терапията се провежда в специални басейни с отглеждани на закрито или полузакрито делфини и специално обучени терапевти, които помагат на пациентите (най-често деца) да плуват, докосват, хранят или потупват животните и същевременно, работят върху специфични области като речта, поведението и двигателните умения чрез персонализирани програми. Все още продължава изследователската дейност върху конкретния механизъм на действие и лечебен ефект, но някои от хипотезите са:
Терапия в приятна обстановка – контактът с делфините предизвиква дълбока емоционална реакция и освобождаване на дълбоки чувства и емоции. Смята се, че децата са по-отзивчиви към терапията, тъй като поставени в приятна обстановка, те са по-мотивирани да изпълнят задачите си и отделят по-голямо внимание на терапевтите. Също така се предполага, че делфините могат да усетят увредените области и физически травми в човешкото тяло и мотивират децата да използват именно тези части от тялото си.
Звук – според защитниците на тази теория, плуването с делфини може да предизвика физиологична клетъчна и тъканна промяна в организма, тъй като делфините притежават естествен биосонар и излъчват ултразвукови вълни, като по този начин се ориентират в пространството (процес означаван като ехолокация). Звуците излъчени от делфините са толкова силни, че могат да причинят „кавитации” (кухини) в молекулярната структура на течностите и меките тъкани, а сигналните честоти могат да имат значително влияние върху мозъчното развитие. Обмисля се също и възможността сонара на делфините действително да предизвиква оздравителен процес чрез увеличаване на Т-клетките и ендорфините. Други данни сочат, че по време на терапевтичните процедури с делфини настъпва много добра комуникация между лявата и дясна хемисфера на мозъка, което по същество е рядко неврологично състояние, свързвано с повишено съзнание и способност за учене. Само съзерцаването на делфини в морето може да донесе моментно успокоение от хармонията, която са постигнали те в дивата природа. В столицата на Перу, Лима се стичат стотици бременни жени. Защо ли?
Хотелите там предлагат интересна терапия с делфини. Бозайниците трябва да докоснат коремите на бъдещите майки. Резултатът е стимулиране на мозъка на бебето в утробата, чрез високочестотните звуци, които издават делфините.Бозайниците помагат още на деца с говорни проблеми, а при възрастните – успокояват хора преживели силен стрес
Сред наблюдаваните ефекти на терапията с делфини са:
• Силна емоционална промяна;
• Успокояване;
• Подобряване на комуникацията;
• Повишена концентрация;
• Увеличаване на доверието и самочувствието;
• По-добра координация;
• По-добре функционираща имунна система.
Подходящи за терапия с делфини са състояния като:
• Аутизъм;
• Синдром на Даун;
• Неврологични нарушения;
• Дефицит на внимание и хиперактивност;
• Изоставане в развитието;
• Облекчаване на болките и травмите на гръбначния стълб;
• Мускулна парализа;
• Депресия;
• Говорни проблеми.

Кучето е най-добрият приятел на човека. С него е и в добри и в лоши моменти. Може би в лошите дори изразява по-явно привързаността и предаността си. Хората често използват пухковците за запълване на празнотата от общуването в живота, често им говорят и споделят с тях какво им тежи. В този смисъл четирикраките любимци се явяват като психотерапевти и никога няма да се оплачат, че словоизлиянията им са дошли в повече. А терапията, което лекува с помощта на кучета е наречена канистерапия. От друга страна, собствениците на кучета всеки ден ги разхождат поне по два пъти, за да могат да извършат физиологичните си нужди навън. Чистият въздух и разходката действат благотворно не само на тях, но и на хората, които се занимават ежедневно с тях. Това е една от най-разпространените терапии с животни, която действа еднакво добре както при възрастни хора, така и при деца. Кучетата са верни приятели на хората. Тренират се добре за съжителство в семейство. Някои породи помагат при лов на дивеч. Теглят шейни и пазят стада. Добре обучени, те са незаменими помощници на слепи хора за движение в градски условия.

Помагат в терапията на деца с аутизъм, дислексия, хиперактивност, ДЦП и др. Лечебната им сила се доказва чрез изследванията в центровете за невротренинги и биофитбек терапии със специализирана ЕЕГ биофитбек медицинска апаратура. Няма спасителен екип на Червен кръст и планински спасители без обучено куче. В Холандия отскоро използват кучета на аерогарата за откриване на собствениците на забравени вещи в самолетите. Изключително позитивна е ролята на домашните любимци в живота на хората. Съживяват домашния живот и обогатяват емоциите ни. С привързаността към своите стопани домашните животни помагат да победим чувството за самота. Собствениците на кучета по-лесно общуват и се сприятеляват с непознати хора. Ползите са много повече. Ежедневните задължителни разходки на открито с кучето са изключително здравословни за намаляване на риска от сърдечни заболявания, за поддържане на тонус и добра фигура. Живеенето с домашно животно повишава поводите за радост и релаксация.

Алтернативната медицина е отделила цял раздел, посветен на косматите лечители, наречен фелинотерапия. За собствениците на котки няма да прозвучи невероятно фактът, че мъркащите любимци винаги разбират, когато те не се чувства добре, лягат на болното място, а болката малко по малко отшумява. За останалите хора, които никога не са притежавали котка, всичко това може да им се стори като фантастика. Но фактите са си факти, които обаче все още нямат научна обосновка. Котките са много милички животни, но се отличават с независимия си характер и силна привързаност към дома. Въпреки това се случва домашото коте само да легне върху болното място на своя стопанин и след време да се окаже, че болката е намаляла или изчезнала. Лечебното им въздействие се обясни и с психологическото успокоение, че човек не е сам, че усеща топлина, че може да поговори и дори само от това той се чувства по-добре. Специалистите от екипа на проф. Клинто Рубин в Института за общуване с животните в Северна Каролина допускат, че мъркането наподобява на лечение с инфразвук, който отключва оздравителните механизми, например те са доказали, че стимулира растежните процеси в костите. Лечението с котки (фелинотерапия, от лат. felis – котка) се препоръчва на хората със сърдечно-съдови или мозъчни болести както и психични заболявания като депресия, невроза, зависимости. Измерванията на мозъчните вълни с ЕЕГ биофидбек апарат доказват благотворното въздействие по време на невротренинга на котето върху човека. Учените предполагат, че умните животинки имат способността да усещат излъчването на човека, и по този начин да разбират кога нещо не е наред. И още: мъркането на котките повишава имунитета на тялото чрез биовибромасаж. Според д-р Вергиния Николова котките лягат до вас, ако се чувствате неразположени и с мъркането си наподобяват на лечение с инфразвук. В последствие установявате, че се усещате по-добре. Това лечение с помощта на котки се изучава от отделна наука от алтернативната медицина, наречена фелинотерапия (от лат. felis – котка).

Лечението с хелминти (вид чревни паразити) е експериментален подход към терапията на някои автоимунни заболявания, астма, алергии и възпалителни процеси. Различни изследвания сочат, че контролираното въвеждане на внимателно подбрани, малки, доброкачествени чревни организми, като например анкилостоми или трихуриди, може да възстанови баланса на имунната система на гостоприемника и да потисне развитието на някои заболявания, поставяйки ги в ремисия. Хелминтната терапия е проучена за приложение на редица заболявания, включително алергии, астма, диабет тип 1, улцерозен колит, болест на Крон и множествена склероза. Обикновено заразяването се осъществява посредством инжектиране на яйца на паразита. Смята се, че при пациенти с болест на Крон анкилостомите може да намалят автоимунния отговор на организма и по този начин да намалят инфекцията на стомашно-чревния тракт. Някои изследователи смятат, че тъй като днешните деца не са изложени на паразитни заболявания както е било в миналото, честотата на заболявания като болест на Крон при възрастни се е увеличил. Лечения като терапия с анкилостоми сега са необходими за възстановяване на естествения автоимунен баланс на организма. Все още обаче се провеждат различни проучвания и изследвания, целящи да намерят хелминти (паразити), които да имат минимални странични ефекти с множество предимства. Като странични ефекти на терапията с анкилостоми може да се наблюдават кожни проблеми, диария, анемия и загуба на тегло, които обикновено се наблюдават при по-тежки инфекции. За да се компенсират тези ефекти, е необходимо допълнителна медикаментозна терапия. Например, ако е налице анемия, трябва да се приемат добавки с желязо. Някои видове паразити пък са изключително полезни при зарастване на рани. Хранейки се с мъртва тъкан, те са изключително ефективни за лечение на гнойни и гангренясващи рани, при което се запазва изцяло здравата тъкан около и в раната.

Лечението с пчели и пчелни продукти (апитерапия) е вид зоотерапия, основаваща се на предположението, че съединенията в пчелните продукти може да лекуват различни заболявания. Към нея спадат лечението с прополис, мед, пчелно млечице, цветен прашец, суров мед, пчелна отрова, ужилване от пчели и други. Практикуващите апитерапия твърдят, че пчелната отрова съдържа противовъзпалителен агент, който облекчава хроничната болка и може да се използва за лечение на различни заболявания, включително няколко типа артрит, неврологични нарушения, множествена склероза, болки в гърба, мигрена и някои кожни заболявания като екзема, псориазис и херпес. Обичайната терапия с пчелна отрова използва живи пчели, които жилят пациента на специфично място като процедурата се повтаря през определен период от време. Може да се използват и инжекции. Повечето изследвания на пчелната отрова са фокусирани върху употребата й като имунотерапия за предотвратяване на алергични реакции към ужилване от пчели, въпреки че редица изследвания са проучвали противораковите ефекти на някои съставки на пчелните продукти като прополис и мелитин.
Прополисът е естествено вещество, произвеждано от пчелите за покриване на вътрешността на кошерите си. При изследвания върху животни, някои от съставките му са показали антиоксидантни и противотуморни свойства, но все още липсват данни за тестване при хора.
Мелитин е основен компонент на пчелната отрова. Според някои изследователи, мелитинът показва активност срещу раковите клетки, ин витро.
Други, най-популярни форми на апитерапия са лечение с мед и прашец. Те най-често са под формата на таблетки, прах и инжекции. В Китай, суров мед се използва за директно нанасяне върху кожата при изгаряне, като антисептично и болкоуспокояващо средство.
Апитерапията крие и някои рискове от нежелани ефекти, като остри алергични реакции към ужилване или остър астматичен пристъп, при хора с алергии към мед. Хората с отслабена имунна система също трябва да бъдат внимателни за консумация на мед, тъй като в него може да се съдържат някои бактерии или гъбички.
Ефектите на пчелната отрова върху бременността също не е добре проучена. Жените, които са бременни или кърмят, трябва да се консултират със своя лекар, преди да използват това лечение. Позовавайки се само на този тип терапия и отхвърляне на конвенциалната медицинска помощ при рак може да има сериозни последици. Още факти за терапията с пчелни продукти може да откриете в следната тема: Апитерапия-лечебната сила на меда.

Друг вид зоотерапия включва използването на риби, които имат успокояващо влияние и способност да почистват кожата. Този вид терапия се означава като ихтиотерапия и може да се прилага успешно при различни кожни състояния и заболявания като екзема, псориазис, дерматит и други.

Лечението с пиявиците (ХИРУДОТЕРАПИЯ) също е широко разпространен метод на зоотерапия. Хранейки се, те излъчват антикоагулант (противосъсирващо вещество), което е от огромна полза при хирургични процедури в областта на очите, където кръвосъсирването би могло да причини загуба на зрението.

Алпака терапия е вид анималотерапия. и се провежда в един дом за възрастни хора в Берлин, Германия. Там използват това мило пухкаво животинче, които някои определят като братовчед на камилата, за да направят живота на хората в него по-приятен, а самите тях – по-щастливи.

Асинотерапия – при нея се използват специално подбрани и обучени магарета. Тя предназначена главно за деца с умствени и/или физически увреждания, но се използва и за работа с възрастни със специални потребности. Съществуват още терапии с маймуни, зайци и птици.

Само по себе си лечението с животни не може да помогне при всички заболявания, затова в тези случаи се прилага от специалисти като допълнение към медикаментозната терапия.

1. За да не лае преди отваряне на вратата, обучете кучето си с подаване на награда да си седи на постелката мирно в очакване на гостите.
2. От малко приучете кучето си да не получава нищо от хранещи се хора на масата. Ако продължава да досажда, затворете кучето в коридора и му дайте награда и играчка.
3. За да не дъвче чехлите, променете „обекта на желанията” с гумена играчка, кокал или друго от специализиран магазин, което да удовлетворява инстинкта му. Погалете го, похвалете го за новата му придобивка, с която играе с удоволствие.
4. Купичката с вода трябва винаги да бъде пълна с прясна вода.
5. Храната избирайте съобразено с породата, теглото и препоръките на ветеринарен лекар на домашни любимци.
6. Не вземайте кученце или котенце само за да си начешете егото да го показвате пред хората. Ежедневните разходки и обгрижване са задължителни, но те са изключително здравословни за хора от всяка възраст. Готови ли сте да го дарявате постоянно с грижа и любов?
Домашните любимци са доказано лечебни и верни другарчета след животоспасяващи операции или за самотни хора. В последно време са все по-търсени от семействата с малки деца, заради възпитанието в отговорност, привързаност и споделено съжителство.